За гората

Вижте защо мечките гризли харесват туристически пътеки

мечка гризли

Ако се притеснявате, че някоя мечка може да бъде привлечена от кошницата ви за пикник, е добра идея да изберете най-трудната и стръмна пътека до вашата дестинация. Това е изводът от ново проучване, в което изследователите са накарали девет мечки да бягат на фитнес пътеки – нещо, което се прави за пръв път. Установено е, че и мечките са мързеливи и предпочитат равните пътеки, за да пестят енергия.

Според учените, това проучване може донякъде да обясни защо мечките често се срещат около популярни туристически пътеки.

Мечките гризли (Ursus arctos horribilis) трябва да се запасят с енергия преди да заспят зимен сън. Те са всеядни и ядат почти всичко – плодове, корени, трева, насекоми и месо – за да натрупат килограми. Трябва им много храна, но какви пътища избират, за да я намерят, е загадка. “Това проучване с бягащи пътеки наподобява Fitbit и други фитнес тракери за хората.”, казва Скот Нилсън, биолог природозащитник от Университета на Алберта, Едмънтън, който не е участвал в проучването.

За да разберат как мечките гризли изразходват енергията си, докато търсят храна, изследователите от Центъра за изследвания, образование и опазване на мечките на Държавния университет във Вашингтон поставят бягаща пътека в специално изработено запечатано заграждение, изградено със стоманени рамки и поликарбонатни плоскости, за да ги направи херметични. След това девет мечки, държани в плен, биват обучени да ходят и тичат по пътеката под различен наклон, както нагоре, така и надолу.

Обучението на мечките не е лесна задача. Преди да започнат експериментите си, изследователите аклиматизират мечките в заграждението на бягащата пътека в продължение на 2 месеца, с помощта на щедро поощрение като резени ябълки и парчета хот-дог за награда. „Първо седяха и се отпускаха на бягащата пътека. Когато тя стартира, бяха озадачени и не можеха да разберат защо се отдалечават от храната си “, казва съавторът Чарлз Робинс, биолог в центъра. Вместо да ходят, мечките се опитват да пълзят, за да стигнат до храната. След това изследователите увеличават скоростта на пътеката, така че мечките са принудени да ходят.

„Мечките се справиха отлично“, казва Антъни Карнахан, водещ автор на изследването. „Някои от тях се научиха много по-бързо от други.“

Всяка мечка ходи около 6 минути на бягащата пътека с различни наклони (виж видеото по-горе). Изследователите са измерили количеството кислород, което мечките са използвали по време на ходене, и са могли да пресметнат калориите, които консумират. Най-енергийно ефективната скорост на ходене по всички видове наклон за мечките е била около 4,2 километра в час, съобщава “Journal of Experimental Biology”.

След това изследователите сравняват това с данните от 30 мечки гризли, носещи GPS нашийници близо до Националния парк Йелоустоун. Данните от GPS-а разкриват, че мечките обикновено ходят само с 2 километра в час, което е сравнимо с бавен пешеходен туризъм. „Оказва се, че те не се движат толкова ефективно, колкото биха могли“, казва Карнахан. Въпреки че скоростта им не е най-ефективната, това им дава време да търсят храна, докато се скитат. Дивите мечки също така предпочитат пътеки, които са или равни, или с лек наклон – не повече от 10% наклон нагоре или надолу.

За съжаление, това означава, че много туристи ще продължат да се сблъскват с мечки гризли – това е преживяване, което може да породи страхопочитание, страх и любопитство както за мечките, така и за хората, казва Робинс. Той се надява констатациите да помогнат на хората да разберат защо е възможно да се сблъскат с мечки и да направят всичко необходимо, за да са в безопасност.

“Изследването също така е жизненоважна част от пъзела на енергийната динамика в света на мечките,” казва Нилсън. Той изготвя „енергийна карта“ за мечки гризли въз основа на наличието на храна в различните местообитания и интегрира констатациите в работата си. “Биолозите може да са в състояние да разберат по-добре доколко и с какво темпо популациите на мечките могат да се възстановят от скорошните спадове, ако са наясно с енергийните им нужди и колко калории са на разположение в дивата природа,” казва той. В края на краищата, животът на мечка гризли не е лесен като разходка или пикник в парка.

Източник: Science Mag

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.