Африкански антилопи обсадени от диви кучета на ръба на скала

[vc_row][vc_column][vc_column_text woodmart_inline=”no” text_larger=”no”]

“Дивите кучета изобщо не се славят като катерачи, така че тази гледка беше уникална”, споделя главният водач в резерват МалаМала в Африка, Гарет ван Ройен.

“Лапите им не са създадени за катерене. Изумително е какво имахме късмета да наблюдаваме! И е също толкова невероятно, че кучетата не се подхлъзнаха и не паднаха.”

Глутницата от 21 хиенови кучета е била забелязана в резервата няколко пъти през предходната седмица. Рейнджърите ги видели да се разхождат следобед на 22-ри февруари, най-вероятно в търсене на храна.

Хиеновите кучета са изкусни ловци, които се осланят на интелекта и издръжливостта си, за да проследят и уловят плячката си. Те могат да ловуват няколко пъти в един ден, особено ако глутницата е голяма и трябва всички да се нахранят.

Дивите кучета са попаднали на клипшпрингери – вид африканска антилопа – и са успели да ги обградят.

Интересното е, че има случаи, в които хиеновите кучета умишлено са използвали водни източници или огради в своя полза, така че да препречат пътя на плячката и да я уязвят. Така че не е нетипично, че в тази ситуация кучетата са приклещили клипшпрингерите.

“Основно младите кучета опитваха да стигнат до антилопите,” обяснява ван Ройен. Възможно е по-възрастните и опитни да са осъзнавали, че усилията не си заслужават.

След като приклещили антилопите на ръба на скалата, младите хиенови кучета се покатерили на върха и опитали да се приближат.

Според ван Ройен, това не е първият път, когато рейнджърите на МалаМала стават свидетели на обсада на клипшпрингери от глутница диви кучета и е възможно антилопите да е трябвало да предприемат подобна стратегия за спасение и в миналото.

“Колкото и да е страшна близостта между кучетата и плячката им в този момент, все пак това е естественият хабитат на клипшпрингерите. Природата ги е създала да живеят по скалистите издатини. Копитата им са много заострени, което им позволява да са много пъргави и подвижни на скали като тези. А животът в местообитания като тези обикновено им помага за избягване на по-големите хищници“, посочва ван Ройен.

Докато рейнджърите са наблюдавали с интерес, антилопите са удържали позициите си и кучетата в крайна сметка са се отказали и са решили да ловуват по-обикновена плячка – импала.

Източник: Focusing on Wildlife

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]