Eпидемия от COVID-19 при американските норки в България?

Американската норка е хищник от Северна Америка. Преди 130 години в САЩ започват да я отглеждат във ферми заради кожата й. Този вид животновъдство става популярно не само там, а и в много държави и в Европа, Азия и Южна Америка.

Случва се така, че отглежданите норки достигат до дивата природа, където успешно се установяват. Диви популации на американската норка се срещат в Азия и Южна Америка, а особено голямо разпространение има и в Европа.

На новите територии видът се изявява като универсален хищник, който нанася сериозни щети на биологичното разнообразие и в частност върху много местни видове. Предполага се, че измества местната европейска норка, която е вече изчезнал вид за българската фауна.

Американската норка има негативно въздействие и върху рибовъдни обекти и птицеферми, което се отразява пряко върху ловното стопанство, рибовъдството, птицевъдството.

Ето защо американската норка е сред стоте най-вредни инвазивни вида на света. Поради своите морални, естетични, икономически и екологични съображения много държави забраняват отглеждането на животни за ценна кожа. Пълни или частични забрани са налице в десетки държави в Европа, Нова Зеландия, Япония и отделни щати на САЩ.

Коронавируси

Коронавирусите (CoVs) се срещат у животните от много години. Някои вируси са отговорни за леки дихателни симптоми у човека. SARS-CoV и MERS-CoV са бетакоронавируси, които произхождат от прилепи и са предадени на хората съответно от диви месоядни животни и камили. За разлика от останалите коронавируси, тези два показват повишена вирулентност и причиняват тежка пневмония и дори смърт. Смъртността е съответно около 10% и 30%.

Последният коронавирус SARS-CoV-2, който доведе до епидемия от COVID-19 сред хората (като тези заболявания се наричат зооантропонози или накратко зоонози) е генетично близък с коронавирусите при прилепите. Междинен естествен резервоар вероятно са бозайниците люспеници или още наричани панголини, след което се е прехвърлил върху хората.

През април 2020 г. в Нидерландия се съобщи за първи огнища на COVID-19 при норките във ферми за ценни кожи, които отглеждат съответно 12 000 и 7500 животни. И в двата случая вирусът е въведен във фермата от вече заразени работници. Това е класически случай на антропозооноза, когато заболяването се предава от хората на животните. След това то успешно продължава да се предава от животно на животно. Постепенно вирусът поразява все повече ферми в Европа.

В началото на август фермери в щата Юта съобщават за невиждана смъртност. Пробите потвърждават, че става дума за COVID-19. Епидемията в САЩ се разраства и поразява ферми за норки и в Уисконсин и Мичиган.

Вирусът се разпространява мигновено, въпреки че животните са настанени в отделни клетки. Учените подозират, че се предава чрез инфекциозни капчици върху фураж или постелката на животните или в прах, съдържащ остатъци от фекалии.

Днес са засегнати стотици ферми за американски норки в Италия, Швеция, Белгия, Нидерландия, Испания и САЩ. Бройката възлиза на милиони заразени животни. За да се справят със заразата, правителствата нареждат пълно депопулиране (унищожаване на всички животни) на заразените ферми. Само до месец юни тази година в Нидерландия са унищожени 600 000 норки, а в Испания 100 000. Това обаче се оказва недостатъчно, защото броят на заразените ферми постоянно нараства.

Защо има масово заразяване на норки с COVID-19?

Сред дивата природа на Северна Америка американските норки имат силно изразено териториално поведение. В естествени условия животните рядко се срещат помежду си, като го правят главно за да се чифтосат или да защитят територията си. Условията им на живот във фермите за кожи са напълно различни. Хиляди норки са разположени по една (а обикновено и по няколко) в една клетка, разделени само с мрежа от останалите. Така предаването на вируса от норка на норка се улеснява многократно.

Заразяване на човек с коронавирус от норки

След като вече е ясно, че вирусът се прехвърля от човек на норка, а и между самите норки, изниква въпросът за опасността човек да се зарази от норка.

През юни 2020 г. в Дания са идентифицирани 214 случая на COVID-19 при хора с варианти на SARS-CoV-2. Те се свързват с отглеждани норки, включително 12 случая с уникален вариант. Всичките 12 случая са в региона Северен Ютланд. 8 са имали връзка с фермите за норки. Този вариант на заболяването – „Cluster 5“ – е с комбинация от мутации или промени, които не са били наблюдавани по-рано. Последствията все още не са добре проучени.

Въпреки това правителството побърза да предприеме мерки. На 6 ноември 2020 се съобщи, че Дания, която е най-големият производител на кожи от норки в Европа със своите 40% пазарен дял от световното производство на кожи, ще унищожи всички норки в над 1000 животновъдни обекта на своята територия – това са общо между 15 – 17 милиона норки. Цялата област Ютланд с над 280 хиляди жители е поставена под карантина, защото се смята, че новият вариант „Cluster 5“, с който са заразени жителите му, е потенциално по-опасен от известните до момента.

Безполезни ли ще са ваксините, които се разработват срещу COVID-19?

Свидетели сме на класически пример за естествен отбор, който е основна движеща сила в Еволюцията на организмите. Преминавайки видовите бариери, вирусът обикновено все повече се адаптира. Гостоприемниците също се променят, за да отговорят на инфекцията. Тези процеси са случайни и не могат да бъдат предвидени, затова са и толкова потенциално опасни.

Когато вирусите репликират, често възникват грешки или мутации, особено при РНК вирусите. Така например при вируса на грипа в някои редки случаи могат да възникнат по-големи мутации и адаптации, когато различни щамове се смесват заедно. Ако свиня със свински грип се зарази с птичи грип, „смесените“ вируси могат да се комбинират. Освен като среда за мутации и комбиниране, норките играят ролята и на резервоар за вирусите. Те винаги могат отново да предадат вируси на човека.

Най-обезпокоителното в момента е, че тези варианти на вируса, които идват от американската норка (Cluster 5) са с намалена чувствителност към антитела, което потенциално намалява ефикасността на бъдещите ваксини.

Списание Science публикува научна статия, която призовава за забрана на фермите за норки. Те са проблематични и по принцип, извън потенциала им да разпространяват болести, включително такива, които са опасни за хората. Практиките за хуманно отношение към животните не са достатъчно добри, производството на кожи от норки води до завишени емисии на N2O, еутрофикация и консумация на вода. Климатичният отпечатък от производство на 1 кг кожа от норка е 5 пъти по-висок, отколкото за производство на същото тегло вълна.

Американските норки в България

В днешно време в България съществуват официално три животновъдни/учебни обекта за отглеждане за американски норки, в които се отглеждат около 130 000 животни (по официални данни). Най-голямата се намира до с. Маджерито на няколко километра южно от Стара Загора.

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) прие Програма за контрол и надзор на COVID-19 при домашните любимци и норките, отглеждани за добив на ценни кожи в България през 2020-2021 г. До момента още няма официална и публично достъпна информация относно изпълнението на тази програма.

Колко норки са изследвани и какви са резултатите? Не е ясно дали персоналът редовно бива тестван за COVID-19. Завишени/подобрени ли са изискванията за биосигурност? Биосигурност е системата за превенция във фермата, състояща се от набор от мерки, които имат за цел да предпазят стопанството от навлизането и разпространението на патогенни микроорганизми.

След като сме свидетели на неуспешния опит на държави като Нидерландия, Дания и САЩ с техните високи нива на биосигурност, мониторинг и контрол на разпространението на COVID-19 при американските норки, може да приемем, че въпросът не е дали, а кога американските норки във фермите у нас ще се заразят с COVID-19.

Бързо, разумно и ефективно решение на проблема е да се затворят фермите за отглеждане на животни за ценни кожи, а самите ферми да се депопулират веднага. През месец ноември фермерите извършват ежегодното умъртвяване на близо 70% от популацията на норките за добив на кожи.

Преди епидемията от COVID-19, през септември 2019 г. в Народното събрание на Република България бе внесено предложение за изменение на Закона за ветеринарномедицинската дейност. С него се предлага забрана за отглеждане и умъртвяване на животни за ценни кожи от 1 януари 2021 г. Един от основните мотиви посочени в законопроекта е точно рискът за общественото здраве от разпространението на заразни и инфекциозни заболявания, пренасяни от животните.

Законопроектът бе подкрепен със становища на Центъра за оценка на риска по хранителната верига към МЗГХ, Министерството на околната среда и водите, Български ветеринарен съюз, Биологически факултет към СУ, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, Национален природонаучен музей към БАН и множество неправителствени организации.

Национална гражданска инициатива още през юни 2018 г. внесе над 51 хиляди подписа с искане за забрана на добива на ценни кожи у нас, а социологически проучвания сочат, че 75% от българите не одобряват убиването на животни заради кожата им. Цели 65,6% одобряват пълна забрана на този бизнес.

Икономически анализ на затварянето на фермите, извършен преди епидемията от COVID-19, сочи, че световните тенденции на индустрията за ценни кожи са отрицателни, а ефектът от затварянето на фермите върху местната и национална икономика на България ще е незначителен.

Парламентът на България не продължи разглеждането на този въпрос, но с напредването на епидемията от COVID-19 той става все по-актуален и належащ.

Източник: OFFnews