Първият хибрид куче-лисица е факт: Рискът за дивите животни нараства

Следващия път, когато видите лисица да се разхожда с кучето ви, се замислете. Кучетата и лисиците се различават, но са далечно свързани видове от семейство Кучета.

Доскоро учените мислеха, че кучета и лисици не могат да се чифтосват помежду си. Но откритието в Бразилия на хибрид, потомство на куче и лисица, опровергава това.

Хибридът е наречен “dogxim” (комбинация от думата куче на английски – dog – и пампасна лисица на португалски – graxaim-do-campo). Съществуването му повдига тревожни въпроси относно влиянието, което нашите домашни кучета могат да окажат върху популацията на дивите животни и тяхното оцеляване.

Женското кучеподобно същество първо е забелязано, след като е било ударено от кола и занесено в съоръжение за рехабилитация на диви животни. Персоналът там е забелязал, че животното има странна смесица от физически и поведенчески характеристики.

Острите уши и предпочитанието към яденето на дребни бозайници са типични за лисица, но лаят е наподобявал кучешки. През годините е имало непотвърдени сигнали за хибриди между куче и лисица, но сега за пръв път това се потвърждава чрез генетично тестване.

Тестовете показват, че животното е хибрид между женска пампасна лисица (Lycalopex gymnocercus) и мъжко домашно куче (Canis lupus familiaris). Това е първият такъв документиран случай. Генетичният анализ разкрива, че животното има общо 76 хромозома. За сравнение, домашното куче има 78, а пампаската лисица – 74 хромозома.

Какво е хибрид?

Хибридност се появява, когато два вида се чифтосат и имат потомство със смесено генетично потекло. Обичайно животните се размножават само с тези от своя вид.

Разликата в броя хромозоми (структурата на ДНК-то в клетъчното ядро) често прави различните видове генетично несъвместими един с друг.

Поведението и ритуалите при ухажване и чифтосване обичайно са индивидуални за всеки вид, както и репродуктивната им анатомия и физиология.

Много от известните хибриди са резултат от човешка намеса, например муле (женски кон и мъжко магаре) и лигър (мъжки тигър и женски лъв). Лъв и тигър никога не биха се срещнали в естествената си среда на свобода, тъй като са прекалено отдалечени едни от други.

Колкото по-близки са и съответно генетично еднакви два вида, толкова по-голям е шансът да се чифтосат успешно и да създадат хибрид. Например, кучетата (Canis lupus familiaris) и сивите вълци (Canis lupus) са се разделили едва преди около 11,000 и 35,000 години. Хибридът между куче и вълк е често срещан, тъй като гените, репродуктивната им анатомия и поведение са все още доста подобни.

Повечето хибриди са стерилни и не могат да се размножават. Дори разликата в броя хромозоми и поведението им да не им попречи, тя може да доведе до стерилитет.

https://youtu.be/KTCw5VkexbY

Колко разпространени са хибридите?

Хибридите са по-разпространени, отколкото си мислите. Те са навсякъде около нас в растителния свят – и естествено създадени, и изкуствено – в резултат на човешка намеса.

Проучванията сочат, че около 25% от растителните и 10% от животинските видове са били повлияни от кръстосано размножаване в природата.

Много от опитомените видове могат да се чифтосват и с дивите си роднини. В Полша през 2018 г. резултатите от едно проучване сочат, че много от свободно живеещите диви глигани носят гени на опитомени глигани.

Хибридните поколения не са винаги стерилни и някои хора са загрижени за това как това ще повлияе в дългосрочен план на оцеляването и чистотата на гените на определени видове. Хибридите могат впоследствие да надвият и дори заменят видовете, от които са произлезли. За застрашените видове с малки и крехки популации, това представлява сериозна заплаха. В случая с намерения хибрид куче-лисица, не е установено дали животното е било стерилно, а тъй като вече е умряло, вероятно никога няма да разберем.

Защо хибридите са спорна тема?

Хибридизацията е важна част от еволюцията на видовете, защото им позволява да се адаптират към променящата се среда. Учените твърдят, че ранните хора и неандерталците са се чифтосвали помежду си и това е помогнало на предците ни да оцелеят в суровите променящи се условия. В дългосрочен план хибридите могат да доведат до развитието на изцяло нови видове.

Но има и негативни последствия. Физическите аномалии са често срещани у хибридите, включително промени в черепната, зъбната и роговата структура, както се вижда в хибридната антилопа гну.

Хибридизацията е проблем и за по-уязвимите популации на застрашени видове. Води до по-лоша физическа пригодност и съответно намалява шансовете за оцеляване на индивидуални животни или дори цели популации. Дивата популация на шотландската дива котка (Felis silvestris grampia), например, сега се състои почти изцяло от хибриди между диви и домашни котки.

Какво ни казва хибридното куче-лисица?

Този хибрид засилва предположението ни, че контактът между диви и домашни видове се увеличава, а това вероятно се дължи на хората, които все повече се приближават и намесват в дивата среда. Този контакт може и значително да увеличи риска от разпространение и предаване на болести.

Хибридът между куче и лисица служи като предупреждение за разрушителното влияние на хората и домашните животни върху биоразнообразието. Не знаем със сигурност колко още други хибриди живеят на свобода в момента. Въпреки че пампасните лисици не се считат за застрашени, този пример за хибридизация между диви и домашни видове сигнализира колко е важно да следим какъв е контакта между различните видове, за да можем да предпазим уязвимите и намалелите популации.

Важно е да се отбележи, че пампасната лисица е много различна като вид от червената лисица (Vulpes vulpes). Навярно не трябва да се тревожим, че може да създадем хибриди между кучета и лисици на ежедневните ни разходки с домашния любимец, защото между тях има голяма генетична разлика. Но като цяло трябва да си вземем поука и да знаем, че допирът на кучетата ни с дивата природа може да има неочаквани последствия.