За гората

Американски фотограф засне невероятно качествени снимки на дивата природа с фотокапан

снимка с фотокапан

Американски фотограф засне невероятно качествени снимки на дивата природа с фотокапан с домашната си DSLR настройка.

Миеща мечка

Райън Пенеси е заснел всякакви диви животни, от зайци и мечки до лосове и птици, с настройката на фотокапана си. Той използва скъпи цифрови еднообективни рефлексни камери вместо обикновени фотокапани и резултатите са невероятни.

Райън има любимо място за снимки близо до парк на северния бряг на езерото Superior – речен прелез близо до щатския парк Tettegouche в Минесота, където удря джакпота по улавяне на диви животни. Не физически лов на животни чрез капани, а улавянето им на снимки чрез фотокапани.

Точно на това място камерите му заснемат елени, вълци, койоти, червена лисица, сива лисица, американски заек беляк, яребици, катерици и язовец.

„Невинаги е лесно“, казва той, „Нужни са много работа и усилия и през повечето време не успявам да заснема животното както съм искал. Понякога пък изобщо нищо не заснемам, освен може би клонка, вееща се от вятъра. Или може би част от тялото на мечка, която се опитва да свали фотокапана.“

Една от камерите му марка Pelican вече носи следи от зъби на мечка. А веднъж фотакапанът му е нападнат от лос.

„Не бях осъзнал, че съм го сложил на дърво, което използват за стъргане на рогата си. Не знам дали го е направил случайно по време на размножителния сезон или камерата му е миришела на човек и я е нападнал нарочно“, казва Райън.

Той още се вълнува всеки път като проверява фотокапаните: „Все едно е Коледа!“

Северна летяща катерица

Райън е част от нарастваща общност от изследователи и фотографи на открито, които използват фотокапани в гората като допълнителен чифт очи, така че да бъдат на две или 20 места едновременно и да получат солидни доказателства за поведението на дивите животни или просто тяхното съществуване на определени места.

29-годишният Райън има диплома по опазване на дивата природа и риболова от Масачузетския университет в Амхерст. Той и годеницата му живеят в гората между Силвър Бей и Финландия. Работи като специалист по възстановяване на горите в района на Тофте на национална гора Superior, като помага с планирането и дървесните насаждения в регистрирани райони. Но неговата страст е фотографията, особено използването на усъвършенствана цифрова еднообективна рефлексна камера (DSLR) за направата на висококачествени фотокапани.

Райън Пенеси

Пенеси започнал още в колежа да използва фотокапани, за да наблюдава дивите животни. Първия път сложил камерата до останки от сърна и бил изумен колко много създания се появили, включително и дребен вид американски гризач подобен на невестулката, койот, забулена сова, норка и лисица. Тогава истински се запалва по дистанционните камери.

През 2013 и 2014 г., когато е работил в Центъра за екологично обучение Wolf Ridge близо до Финландия, Пенеси е искал от учениците си да изказват хипотезите си относно какво животно живее в бърлога под земята или какво животно посещава специфично дърво или оставя определена следа. След това поставял фотокапан и чакали да видят дали хипотезите им ще се потвърдят.

„Фотокапаните са отлично средство за обучение. Учениците харесват технологията, а снимките ги пренасят в естествения свят с дивите животни.“

Виждайки реакцията на учениците си, Пенеси се вдъхновява да експериментира с фотокапаните. Работил е да подобри традиционните си фотографски умения с помощта на известния природен фотограф Бенджамин Олсън от Туин Ситис.

Комбинация от снимки на червен рис и майка му

Преди около 5 години Пенеси започва да комбинира ръчно направени фотокапани с висококачествени дигитални камери, дистанционни светкавици, пасивен инфрачервен сензор за движение и температура, здраво свързан към отвора на камерата, и твърд непромокаем калъф за камера. Той използва широкоъгълни лещи – между 10 и 35 мм – които имат по-широк диапазон и вършат работа дори когато не знаеш къде точно ще се появи животното.

„Повечето пъти си мисля, че знам какво ще се случи. Но в 90 процента от случаите животното прави нещо съвсем неочаквано“, казва той.

Когато сработят, висококачествените камери с повече мегапиксели и по-висока резолюция предлагат много по-ясен образ, който изглежда добре дори и увеличен. DSLR позволява също повече гъвкавост при отваряне на блендата и скорост на затвора. Много по-скъпо е – можете да намерите добри фотокапани за 100 щатски долара или по-малко, а качествен DSLR фотокапан може да струва почти 2000 долара.

„Общо взето построявам цяло фотостудио в гората“, казва Пенеси и добавя, че засега няма случай хора да са откраднали нещо от оборудването му. „Хората понякога го забелязват…Попадал съм на няколко снимки на хора, правещи пози, които не съм искал да виждам.“

Но по-голямата инвестиция се отплаща. Повечето фотокапани са между 3 и 10 мегапиксела (въпреки че някои по-нови модели имат и повече), докато модерните DSLR могат да са с 20, 30 и дори повече мегапиксели. Също така, DSLR позволява по-добро и широко използване на светкавицата и някои от снимките на Пенеси са направо драматични, с качество като на портрети. Те са често заснети през нощта, а приличат на студийни снимки на плюшени играчки.

Една от целите на Райън е да продаде своите най-изумителни снимки от фотокапани на списания за дивата природа или като форма на изкуство. Но основната му мотивация да използва фотокапаните е да подпомогне науката, опазването на природата и запознаването на хората с дивите животни.

„Целта ми е да използвам тези снимки, за да подкрепя опитите за опазване на дивата природа. Искам да докосна хората до природата и проучването й, да направя целия процес по-достъпен и полезен, да им помогна да разберат какво се случва в света на дивите животни,“ казва Пенеси.

Източник: SCMP

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *