Погрешно виним прилепите за коронавирус пандемията

Геномни изследвания показващи, че коронавирусът COVID-19 вероятно произхожда от прилепи предизвикаха широко безпокойство, за което допринесоха и медиите. Сега съществува опасност изплашените хора и властимащи да се опитат да ограничат епидемията като избият тези забележителни създания, въпреки че тази стратегия се е проваляла в миналото.

Като историк по околната среда, съсредоточен върху застрашените видове и биологичното разнообразие, знам, че прилепите доставят ценни услуги на хората и се нуждаят от защита. Вместо да обвиняваме прилепите за коронавирусната епидемия, смятам, че е важно да знаем повече за тях. Ето някои предимства, обясняващи защо пренасят толкова много вируси и защо тези вируси рядко се пренасят върху хората – обикновено само когато хората ловуват прилепи или нахлуват на места, където те живеят.

Предизвикателствата в живота на прилепите

Не е лесно да бъдеш единственият летящ бозайник в света. Летенето изисква много енергия, така че прилепите трябва да консумират питателни храни като плодове и насекоми.

Докато се хранят, прилепите опрашват около 500 вида растения, включително манго, банани, гуави и агави (източникът на текилата). Прилепите, които се хранят с насекоми, могат да консумират еквивалент на телесното си тегло в буболечки всяка вечер – включително комари, които пренасят заболявания като Зика, денга и малария.

Прилепите храносмилат и изхвърлят тези храни като неща, наречени гуано, които подхранват цели екосистеми, от векове се събират като тор и се използват за приготвяне на сапуни и антибиотици.

Тъй като плодовете и насекомите са склонни да следват определени сезонни цикли, повечето прилепи зимуват за дълги периоди, през които основната им телесна температура може да падне до 43 градуса по Фаренхайт (6 градуса по Целзий). За да запазят топлината, те се събират на изолирани места като пещери, използват крилата си като одеяла и се сгушват заедно в колонии.

Когато плодовете узреят и насекомите се излюпят, прилепите се събуждат, за да се хранят. Но сега те имат различен проблем: летенето изисква толкова много енергия, че скоростта на метаболизма им може да достигне 34 пъти повече от нивата им в покой, а основните им телесни температури могат да надхвърлят 104 градуса Фаренхайт.

За да не прегреят, прилепите имат крила, пълни с кръвоносни съдове, които излъчват топлина. Те също облизват козината си, за да симулират пот и пъхтят като кучета. Почиват през деня и се хранят в прохладата на нощта, откъдето идва способността им да се ориентират по ехолокация или отразен звук.

Разнообразни и уникални

Хората са по-тясно свързани с прилепите, отколкото с кучетата, кравите или китовете. Но прилепите изглеждат по-чужди и странни, което може да отблъсне хората.

Прилепите са най-необичайният от 26-те разреда бозайници или големи групи като гризачи и месоядни животни. Те са единствените сухоземни бозайници, които се ориентират чрез ехолокация и единствените бозайници, които летят.

Много прилепи са малки и имат бързи метаболизми, но се възпроизвеждат бавно и живеят дълъг живот. Това е по-характерно за големи животни като акули и слонове.

Вътрешните телесни температури на прилепа могат да варират с повече от 60 градуса по Фаренхайт в отговор на външните условия. Това е по-характерно за студенокръвните животни, които поемат температурата на заобикалящата ги среда, като костенурки и гущери.

Прилепите носят редица вируси, които могат да разболеят други бозайници. Те включват най-малко 200 коронавируси, някои от които причиняват заболявания на дихателните пътища на човека като SARS и MERS. Прилепите също са гостоприемници на няколко филовируси, включително някои, които при хората се проявяват като смъртоносни хеморагични трески като Марбург и вероятно дори Ебола.

Обикновено тези вируси остават скрити в телата и екосистемите на прилепите, без да навредят на хората. Хората повишават риска от предаване между видовете, когато посегнат на местообитанията на прилепите или ги използват за лекарства и храна. По-специално, хората развъждат живи прилепи в несанитарни условия с други диви видове, които могат да служат като междинни гостоприемници. Това се случи на мокрия пазар в Ухан, откъдето според много експерти се е появил COVID-19.

С малки изключения като бяс, прилепите са гостоприемници без да се разболяват. Скорошното отразяване в медиите, опитващо се да обясни тази загадка, се фокусира върху проучване от 2019 г., което предполага, че прилепите носят генна мутация, което им позволява да останат здрави. Но въпреки че мутацията може да представлява интерес от гледна точка на общественото здраве, разбирането откъде идва този нов коронавирус изисква разбиране какво прави прилепа прилеп.

Защо прилепите пренасят толкова много заболявания, но изглеждат незасегнати от тях? Генетичните мутации, които повишават имунната им система, помагат. Но по-точният отговор е, че прилепите са единствените бозайници, които летят.

С хиляди прилепи, претъпкани заедно, ближещи, дишащи и свиващи се един върху друг, пещерите на прилепите са идеална среда за размножаване и предаване на микроби. Когато прилепите летят, те генерират толкова много вътрешна топлина, че според много учени телата им са в състояние да се преборят с микробите, които носят.

Прилепите са застрашени

Прилепите може да не са вечно наоколо, за да ядат вредни насекоми, да опрашват овощни култури и да осигуряват тор. Според Международния съюз за опазване на природата и прилепите най-малко 24 вида прилепи са критично застрашени, а 104 са уязвими от изчезване. За поне още 224 вида учените нямат данни.

Прекомерното изсичане на горите, преследването и загубата на местообитания са най-големите заплахи, с които се сблъскват прилепите, но те страдат и от собствените си нови заболявания. Откакто за първи път е документиран в щата Ню Йорк през 2007 г., гъбичният патоген Pseudogymnoascus destructans (Pd), който причинява синдром на белия нос, е заразил 13 вида прилепи от Северна Америка, включително два застрашени вида.

Никой не знае откъде е произлязъл Pd, но е факт, че няколко вида прилепи изглежда никога не са го срещали преди. Предполага се, че хората са го въвели или разпространили. Гъбичката вирее на хладни и влажни места като пещери. Расте по прилепите докато зимуват, причинявайки такова раздразнение, че прилепите стават неспокойни и губят ценна енергия през сезоните, когато има малко храна. Синдромът на белия нос е убил милиони прилепи, включително над 90% от прилепите в някои популации.

Прилепите са изключителни същества, които помагат на хората по безброй начини и нашият свят би бил по-бедно, скучно и опасно място без тях. Те се нуждаят от защита от жестокото третиране и разточителната експлоатация, които застрашават също и човешкото здраве.

Източник: The Conversation