Северните елени на Свалбард се възстановяват

Северните елени на Свалбард се възстановяват по-добре от очакваното, след като видът едва не изчезна.

Популациите от елени и карибу намаляват драстично през последните няколко десетилетия. Но според ново проучване, един подвид северни елени изглежда се справя по-добре.

Дивият елен на Свалбард (Rangifer tarandus platyrhynchus), който живее в суровия архипелаг на Свалбард край Норвегия в Северния ледовит океан, беше преследван почти до изчезване през 19-ти и началото на 20-ти век. Но защитата му през 1925 г., включително забраната за лов, е помогнала на популацията на северните елени да се възстанови.

За да разбере колко елени от Свалбард живеят в целия архипелаг днес, Матилде Ле Мулек, която завърши докторантурата си към Норвежкия университет за наука и технологии тази година, и нейните колеги систематично са изследвали повече от 2000 километра от Свалбард между 2013 и 2016 г. Те предимно вървели пеша, понякога от 30 до 40 километра (18 до 25 мили) на ден, и също използвали малка лодка, за да достигнат места, до които е трудно да се стигне пеша.

В крайна сметка екипът на Ле Мулек изчисли, че на островите има около 22 000 северни елени – числеността им е двойно по-голяма от предишната оценка, базирана на опортюнистични преброявания от 1968 до 2008 г., съобщават изследователите.

„На глобално ниво числеността на 12-те подвида на елени, открити днес в Арктика, изглежда е намаляла, а видът е посочен като уязвим от Международния съюз за опазване на природата (т.е. има около 40% спад през последните 10–30 г.)“, пишат изследователите в документа, публикуван в The Journal of Wildlife Management. „Нашето проучване е пример за противоположна тенденция.“

Твърди се, че Свалбард е бил забелязан за първи път от холандския навигатор Вилем Баренц през 1596 г. За да възстановят картина на мястото, на което са се появили северните елени преди появата на хората след „откритието“ на архипелага през 16-ти век, Ле Мулек и нейните колеги са събирали кости и рога от елени, запазени в студената арктическа среда, и използвали радиовъглеродни датировки, за да преценят колко са останките. Това им дава представа кои райони на архипелага са били дом на популации от елени, преди те да бъдат преследвани почти до унищожение.

„Наричам ги моите съкровища“, казва Ле Мулек в изявление. „Изминавайки всички тези километри, стигате до места, на които иначе никога не бихте ходили. И така започнахме да откриваме и събираме тези древни кости. “

Изследователите установиха, че костите, които са по-стари от първото документирано човешко присъствие в Свалбард, се срещат във всички проби, включени в извадката, като посочват историческото разпространение на северните елени. Последните оценки показват, че елените на Свалбард сега заемат целия си исторически обхват в цял Свалбард. А районите, в които някога елените са били напълно унищожени от лов, имат потенциал да подкрепят повече животни, изчисляват изследователите.

„Северните елени са възстановили своите древни маршрути за паша, въз основа на информацията, която имаме от рогата и костите“, казва Ле Мулек. „Но все още виждаме ефекта на лова от преди 100 години. В районите, където те са били унищожени, броят им все още има потенциал да нарасне.“

Докато северните елени на Свалбард се справят по-добре от много свои братовчеди, възстановяването на подвида може да бъде застрашено от климатичните промени, предизвикани от човека. Средните температури в Свалбард са се повишавали със скорост 1 градус по Целзий (1,8 градуса по Фаренхайт) през лятото и 2,9 градуса по Целзий (5,2 градуса по Фаренхайт) през зимата на всеки 100 години, а ледниците в Свалбард са се свивали с около 7 процента през последните 30 години, пишат изследователите.

Отне близо век, за да се възстанови подвидът и северните елени „може да са твърде бавни, в сравнение с бъдещите климатични промени“, добавят те.

Източник: Focusing on Wildlife