[vc_row][vc_column][vc_column_text woodmart_inline=”no” text_larger=”no”]
Вълците са изобразявани като плашещи и опасни създания. В детските стихчета често присъства “”Големият Лош Вълк”. В действителност обаче отношението им зависи от това как се отнасяте към тях.
Те имат отлична памет, поради което лесно разпознават тези, които някога са били добри с тях и обратното. Тези величествени създания знаят кога да върнат услугата. Имало е случаи, когато хората са изпитвали тяхната доброта и дори животът им е бил спасен благодарение на вълците.
В Аляска един човек е бил достатъчно благословен, за да бъде спасен от вълк. Докато се разхождал в гората, се появила огромна мечка, която го подгонила и го принудила да се качи на дърво.
За късмет, този добросърдечен човек е бил спечелил доверието на вълците в този район. Преди четири години в същата гора е успял да създаде специална връзка с вълчица и нейните малки. Същият този вълк сега го спасява от нападението на мечката.
Преди четири години мъжът е попаднал на зашеметена вълчица, хваната в капан. Опитал е да се приближи и да я освободи, но ранената вълчица го е сметнала за заплаха и не го е допуснала. Мъжът обаче не се отказал, а решил да измисли как да й помогне.
После осъзнал, че вълкът е майка, а малките й са скрити някъде наблизо. Намерил ги е и ги е пренесъл при нея, за да може да ги накърми.
Но и майката е имала нужда от храна. За щастие, мъжът е намерил умряла сърна наблизо. Но все пак не можел да остави така вълчицата. Лагерувал там, докато успее да измисли как да й помогне.
Осъзнал, че трябва да спечели доверието й, като й покаже, че не е заплаха за нейните бебета.
Постепенно е успял да я нахрани, говорил й е… Вълчицата е усетила доброто у човека и най-накрая мъжът е успял да уцели момент, в който успешно да извади лапата й от капана.
Обикновено след като ги освободят, други животни бързо побягват, но този вълк бил специален. Дори поканил човека да види глутницата им. Да наблюдаваш глутница диви вълци отблизо навярно е било вълшебно… Така майката вълчица му се е отблагодарила.
Но кой би помислил, че ще го помни и след години, когато се срещат отново?
Когато изпада в беда, човекът повиква вълците, надявайки се да не стане вечеря за мечката… и те откликват. Вълчицата идва и прогонва мечката.
Това е последният път, когато двамата се виждат. Никой не може да забрави този вид среща. Тяхната история трябва да бъде споделена и запомнена – история, която ще помогне на хората да разберат важността на добротата.
Източник: Focusing on Wildlife
[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]