Шест стъпки, които ни отдалечават от трагичния сблъсък с мечка, разказани от специалистите по Биоразнообразие на СДП Балкани
1. Добре е да спазваме маркировката на маршрутите и да вървим предимно по пътеките, защото мечките също се опитват да ни избягват и обичайно не приближават оживените планински маршрути.
В случай че все пак загубим пътеката и се налага да се движим в диви части на планината, трябва да вдигаме шум, за да предупредим за присъствието си. Ефект има говорът, пеенето, пляскането с ръце, покашлянето. Може да носите и звънче за случая. Когато ни чуе, мечката по-скоро би избягала или изръмжала, за да ни даде знак да не доближаваме повече мястото й.
2. Противно на широко разпространения мит не трябва да се правим на мъртви, като лягаме на земята по корем и си пазим тила. Дори и в случай че мечката се изправи на задните си крака – това по-скоро е форма на комуникация от страна на животното, така то демонстрира сила.
Изправената мечка е изключително малко вероятно да нападне, освен ако не я провокираме с поведението си. Това се потвърждава от дългогодишни служители на ловни стопанства.
След този жест мечката най-вероятно ще се оттегли, ако човек успее да запази самообладание, не побегне и не легне на земята. Лягането по корем е много крайна мярка и се прави единствено, ако мечката вече ни е нападнала или се движи устремено към нас (на не повече от 1-2 метра).
3. Ако вече сме нарушили критичната близост с мечка, трябва да правим само бавни движения и да говорим монотонно и тихо. Силният шум като изстрел или вик може да провокира нападение от доминиращи мъжки видове, за да защитят територията си.
4. При среща с мечка я следим с поглед – гледаме я в очите. Изчакваме, докато животното се оттегли, или много бавно се измъкваме назад, като не изпускаме поглед от нея и внимаваме да не се спънем, защото падането на земята най-вероятно ще провокира атака.
5. Добре е да носим и спрей за самозащита, който евентуално да впръскаме в лицето на животното. Алкохол или спирт също имат ефект.
6. Не трябва да държим храна в палатките, в които спим, в райони на мечи местообитания. Не е добре и да изхвърляме храна, особено около пътеки, заслони и хижи.
За природата на мечките
Мечки, по-точно кафявите мечки в България, могат да се срещнат в планините Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Витоша. Обичайните места, които обитават, са богати на горски плодове – малини, къпини, боровинки, орехи, лешници – с които те обичайно се хранят. Мечките са всеядни животни. Веднъж опитали месо, те лесно се пристрастяват към него. Това ги кара впоследствие да нападат диви и домашни животни. Ловната им тактика е дебнене.
Кафявите диви животни у нас в повечето случаи нападат хора само когато са провокирани. Заради гъсто населените райони на Южна Европа те са свикнали с човешкото присъствие и не са толкова агресивни, колкото са например тези в Сибир или Аляска.
Въпреки килограмите си мечките са бързи животни. Когато преследват жертвата си, те могат да развият скорост от средно 40 км/ч. В повечето случаи обаче дивите животни избягват срещи с хора и не обитават оживените места около пътеките или хижите.