Ново проучване: два близки вида диви котки в Онтарио може да имат напълно различно бъдеще. За оцеляване на по-силния ли става въпрос?

За неопитното око, тези два вида изглеждат като големи домашни котки. Всъщност те са бозайници, принадлежащи към Коткови – семейство диви котки.

Двата вида живеят рамо до рамо в Онтарио, северно от езеро Хурон.

Изследователи от Университета в Трент в Питърбъро, Онтарио, наблюдаваха броя, движенията и поведението на бобкета и риса в продължение на три зими.

Според наблюденията им, бобкетът (наричан още червен рис) се справя по-добре от евроазиатския рис в борбата за оцеляване, а може би и дори процъфтява в бързо променящия се свят.

Учените не могат да предоставят конкретни числа, но тези, взети от капаните, дават добра идея.

Водещият автор, Роби Маррот, казва: „Забелязахме, че броят на рисовете, уловени в капаните, е намалял в сравнение с 1960-80 г., докато този на бобкетите се е увеличил.“

(Макар че е известно, че улавянето с капани намалява популациите на животните с козина, те могат също така да действат като вид преброяване – колкото повече от даден вид животни са хванати, толкова по-големи са популациите им.)

Но тук става въпрос за нещо повече от числа. Бобкетите в Онтарио са успели да се разпрострат по на север, навлизайки в територия, която преди е била обитавана от рисове.

И въпреки, че не е дадена регионална разбивка, по-ранно и голямо проучване върху копитни животни и хищници през 2004 г. е установило, че ареалът на риса на целия континент се е свил с изумителните 40% от историческия му обхват.

Защо се случва това?

Е, рисът е по-„специализиран“, по-зависим от непокътнатата или хомогенна покривка на бореалната гора. Следователно той е по-уязвим към човешкото влияние като разчистване на земя.

От друга страна, бобкетът е “генералист”, който може да се справи по-добре с по-открито местообитание и млади широколистни гори, които често възникват след дейности като дърводобив и изграждане на пътища. Така че е по-вероятно бобкетът, а не рисът, да бъде срещнат в райони, засегнати от човешка дейност.

Диетата също влияе. Рисът се храни почти единствено с американски заек беляк и е уязвим, когато заешките популации страдат. От друга страна, бобкетът се храни с разнообразие от видове и има по-голям избор.

Рисът има много по-големи стъпала, което му носи предимство пред бобкета при лов в дълбок сняг. Подобни терени обаче вече се срещат по-рядко поради глобалното затопляне, причинено от хората. Този факт също може да отнеме още едно предимство на риса с времето.

Двата вида котки се чифтосват помежду си, но рядко. (При своите проучвания, изследователите не са видели някъде стъпките им да се приближават едни до други.)

Но ако броят на бобкетите нарасне, заедно с кръстосването им, е възможно това да допринесе за гибелта на риса. Може да се стигне до генна доминация на бобкета и дори изчезване на риса като вид.

Все пак изследователят Маррот вярва, че още е рано да говорим за изчезването му.

“Не бих казал изчезване или екстирпация все още. В момента е нужно просто да има няколко добри зими и по-големи популации на зайци, за да се завърне рисът и да се оттегли бобкетът. През следващото десетилетие може да има повече сняг на северните брегове на езеро Хурон, защото нивата на влажност ще се увеличат. Това може временно да облагодетелства риса, но в крайна сметка снегът просто ще започне да се топи по-рано и бобкетът ще може да се върне отново.”

И в крайна сметка всичко се свежда до това.

“Историята на бобкета и риса разказва за загубата на уникален, бореален специалист поради човешка намеса и евентуалното му заместване от адаптивен генералист”, заключава проучването.

Източник: Focusing on Wildlife