Всеки път, когато животно бъде застреляно при трофеен лов, резултатът е нарушени екосистеми и разпокъсани семейства – но такива убийства се случват непрекъснато, в цялата страна и по целия свят. Така че тези от нас, които се стремят да защитят дивите животни, са донякъде облекчени, когато са убити по-малко животни, отколкото сме очаквали.
Тази седмица Министерството на опазването на Мисури обяви, че трофейните ловци са убили 12 черни мечки, далеч по-малко от определената от щата квота от 40 мечки. Това е бил първият лов на мечки в щата, откакто те са били почти напълно изтребени преди няколко десетилетия.
Всяка от тези 12 мечки оставя след себе си разрушено семейство, прекъсната генетична линия и вероятно осиротели малки, които е малко вероятно да оцелеят. Всяка смърт е огромна загуба. И все пак можеше да бъде много по-зле.
Този нисък брой спрямо разрешената квота намеква за парадокс. Не е трябвало да се разрешава този лов на първо място. Късмет е, че в Мисури се намират изобщо някакви мечки, тъй като популациите из тези региони бяха почти унищожени в началото на 1900 г. заради пазарен лов и претоварване на горските им местообитания. Но изглежда, че този щат не е научил нищо от миналото си, защото дори когато през последните години се появи малък брой мечки, агенцията предложи да организира трофеен лов, въпреки, че популацията им беше изчислена, че е между 600 и 1000 мечки. Миналата година четиричленната комисия по опазване на Мисури игнорира широко разпространената опозиция и гласува единодушно за одобрение на лова. В щата също така се даде разрешение на ловците да убиват малки, които не са придружавани от майките си.
През цялото време твърдяхме, че Мисури е позволил лов на трофеи, без дори да си прави труда да поддържа популацията на мечките достатъчно голяма.
Беше проведено изследване на популацията на черни мечки, което бе частично финансирано от международната фондация Safari Club International – сестринска организация на Safari Club International, което е най-голямата индустриална група за трофеен лов в страната, и нейният филиал, Hunter Legacy 100 Fund. Това проучване вероятно е предубедено и е проведено с цел оправдаване на трофейния лов. Според уебсайта на Safari Club International Foundation, тези две групи са допринесли с общо 82 000 долара за „проучвания“ на „Проекта за черни мечки в Мисури“ от 2011 г. насам.
Анкета, проведена от Humane Society на Съединените щати, установи, че малко жители на Мисури подкрепят трофейния лов. От над 2000 коментара, които бяха изпратени до агенцията относно предложението за откриване на трофейния лов на черна мечка, по-малко от 100 изразиха подкрепа.
Единствената група, която се възползва от решението, са ловците на трофеи, които представляват незначителен процент от живущите в щата. По-малко от 8% от жителите на Мисури са притежавали платен лиценз за лов през 2020 г., а скорошно икономическо проучване установи, че само около 2% от ловците в щата са ловци на трофеи, които убиват заради главите, кожите, ноктите на дивите животни или за да могат да се похвалят.
Но тази малка фракция от граждани на Мисури има подкрепата на добре финансирани групи за трофеен лов, всички от които лобират силно в щатите за откриване на ловни сезони на местни хищници като вълци, мечки гризли и черни мечки.
Срамно е, че Министерството на опазването на Мисури и комисията избраха да се погрижат за тези частни интереси, като същевременно пренебрегнаха значителните ползи, които мечките носят на горските екосистеми на Мисури, и желанието на жителите на щата да видят своите любими мечки защитени и процъфтяващи в естествения си хабитат.
Източник: Focusing on Wildlife